ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЖИЛИЩНИТЕ СГРАДИ
Жилищните сгради потребяват най-голяма част от световната енергия - цели 40%. Дори транспортът потребява по-малко - около 32%. Тези разходи могат да се разделят най-общо в две части:
- Енергията, която се изразходва за производството на материалите, от които е изградена сградата.
- Енергията, която се потребява по време на експлоатацията.
Важна за нас е втората част и как може това да се промени, създавайки по-висок комфорт за живеене и намалявайки разходите по време на експлоатация. Жилищните сгради имат най-голям потенциал за намаляването на консумирана енергия. Дори за превръщането им в производител на такава не се изискват големи инвестиции.
Колкото по-ниски са разходите за енергия при експлоатацията на едно жилище, толкова по-висок е комфорта на обитаване!
В таблицата отдолу може да разберете обикновенно как се разпределят разходи на енергия при експлоатацията на жилищните сгради:
РАЗХОДИ ЗА ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ
Мярка за необходимата годишна енергия за отопление е kWh/m2 и изразходваното и количество осигуряващо комфорта на обитаване.
Елементи, които пряко влияят на количеството енергия, която се изразходва за отопление и охлаждане на година:
- Топлоизолации на сградната обвивка- външни стени, прозорци, външни врати, подове, граничещи с неотопляеми части или земя, тавани на неотопляеми подпокривни пространства и покриви.
- Начини за достигане на необходимата температура в жилището с цел осигуряване на комфорта.
ТОПЛОИЗОЛАЦИЯ НА ЖИЛИЩНИТЕ СГРАДИ
Изолацията е най-важната мярка, чрез която може да бъде спестена много енергия в сградите. В същото време тя допринася за повишаването на комфорта и за запазването на конструкцията на сградата. Добрата термична защита е тествана хиляди пъти до сега и е доказала стойността си.
Топлинните загуби през обикновен конструктивен елемент, външна стена, етажна плоча, покривна конструкция, се характеризират чрез коефициент на топлопреминаване /U/. Неговата стойност показва колко топлина преминава навън през единица площ от сградната обвивка. Колкото по-нисък е този коефициент, толкова по-добра е топлоизолацията. В България значителна част от жилищните сгради са неизолирани и тяхното годишно потребление за поддържане на оптимална температура е 250-300 kWh/m2, при сградите с недостатъчна изолация този показател е 100-150 kWh/m2 за година. Нискоенергийната сграда консумира годишно 30-50 kwh/m2, а пасивната сграда - 15 kWh/m2 за поддържане на оптимален микро климат.
Ето какво значат тези показатели в реални цифри:
Нискоенергийната жилищна сграда консумира 3,5 пъти по-малко енергия за отопление отколкото една нормална недостатъчно изолирана сграда, а пасивната жилищна сграда цели 9 пъти.
Ако изберете да живеете в нискоенергийна или пасивна къща ще плащате с до 9 пъти по-ниски сметки за ток.
Не е маловажен и фактът, че при експлоатацията на нискоенергийна или пасивна къща ще спомогнете за намаляване на парниковия ефект и отделянето на вредни емисии в атмосферата. Критериите за нискоенергийност на къщите се постигат чрез използване на изолационни материали при строителството им, които да гарантират добра изолация на вътрешната от външната среда, както и достигане на херметичност на сградната обвивка, която да не позволява разход на енергия.
Другият много важен елемент от сградната обвивка, който пряко и осезателно влияе на разхода на енергия това са прозорците. Използването на висококачествена дограма с нискоемисионно К-стъкло е задължително условие, защото некачествените дограма и стъкла имат голям потенциал за топлинни загуби. При прозорците също характеристиката, която определя тяхното качество е Uw и колкото по-ниска е тя толкова по-добра изолация осигурява прозореца от външната среда.
Ug - отчита топлинните загуби от стъклото
g – отчита топлинните печалби от стъклото /печалбата, която се получава от слънцегреенето/
характеристики на жилищните сгради
КАК ВЪНШНАТА ИЗОЛАЦИЯ ВЛИЯЕ НА КОМФОРТА НА ЖИЛИЩНИТЕ СГРАДИ?
Топлинният комфорт принадлежи към основните критерии за комфорт в обитаваните помещения. В така наречения комфортен обхват влизат следните параметри: температура на въздуха, температура на заобикалящите повърхности, скорост на движение на въздуха, влажност на въздуха. За да се постигне комфорта на обитаване трябва да се изпълнят следните условия:
- Да не се превишава границата на влажност на въздуха.
- Движението на въздуха да бъде ограничено /при скорост на въздуха под 0,08м /с броят на неудовлетворените е по-малко от 6%/.
- Разликата между лъчистата температура на повърхностите и температурата на въздуха в помещението да не надвишава 4,2 С.
- Разликата в температурите между главата и краката при седящ човек да не надвишава 2 С.
ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ: