Въведение в дървените сгради от доц. Бояджиев
Интересът към дървените сглобяеми сгради се увеличи в световен мащаб. При проектирането и изграждането на жилищата се води борба срещу традиционния схематизъм и формализъм, за да се осъществят по-добри условия за живее. Както е известно, дървесината представлява класически природен материал. Тя създава уют и атмосфера в жилището, въздейства благоприятно върху претоварения от динамиката на времето днешен жител на планетата. Подобен ефект се получава и при използването на дървесина за оформяне на фасадите на жилищните сгради.
Особено много се увеличава търсенето на сглобяеми еднофамилни дървени жилища, които заедно с възможността да задоволяват в най-голяма степен индивидуалните изисквания на потребителите имат и някои характерни предимства пред конвенционалното строителство.
Външното оформление на сградите зависи в голяма степен от характерните строителни традиции в отделните страни. Най-често по този начин се строят едноетажни жилища и сгради с мансарден етаж. Така например в скандинавските страни и в страните от Северна Америка за изграждане на фасадите широко се използват дървесни материали. В САЩ, където 70 % от еднофамилните жилища и множество обществени сгради се изпълняват с дървесни материали, нормативите допускат височина до 2.5 метра на етаж. В страните от Западна Европа и скандинавските страни застроената площ на еднофамилните дървени сгради за живеене е между 80 – 150 квадратни метра, като се включва и гаража. Обикновено жилищата са в самостоятелен парцел или са позиционирани в отделни секции в един голям общ парцел.
Дървените сглобяеми сгради могат да се класифицират в зависимост от тяхното предназначение. Различават се сгради за жилищни и обществени нужди, за промишлени нужди, за селскостопански нужди и други. Най-често дървените жилищни сгради се проектират на един или два етажа, като няма никакви ограничения и спокойно могат да се изграждат и на повече. В страните, където такива сгради се строят масово, преобладава едноетажното строителство, което често излиза и най-икономично.
По броя на жилищата сградите се делят на еднофамилни, двуфамилни и многофамилни. Последните могат да бъдат изградени от отделни секции и се наричат секционни. В напредналите страни преобладават едноетажните еднофамилни дървени сглобяеми сгради, които са предназначени за целогодишно ползване.
Почти всички архитектурни решения предвиждат различни видове тераси. Само при сгради с малка застроена площ те се избягват или са съвсем слабо развити.
В зависимост от броя и предназначението на помещенията жилищата са едностайни, двустайни, тристайни, с дневни или без дневни, с кухненски боксове към дневната и трапезарията или със самостоятелни кухни. Жилищата могат да бъдат с избено помещение или без избено помещение. Такова складово помещение може да бъде предвидено на етажа. Дървените сглобяеми къщи могат да бъдат с гараж или без такъв. Обикновено гаражът се изгражда в сградата под етажа или на неговото ниво.
Къщите се разграничават и според използването на таванското помещение. В зависимост от това те могат да бъдат с използваемо таванско помещение. То може да бъде предназначено за спалня, за кабинет, за ателие, за детско-юношеска занималня или друго.
Източник на информация:
Книга - "Как да си построим дървена къща и камина", доц. Христо Бояджиев
ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ: