Въведение в дървените сгради

Въведение в дървените сгради от доц. Бояджиев

 Интересът към дървените сглобяеми сгради се увеличи в световен мащаб. При проектирането и изграждането на жилищата се води борба срещу традиционния схематизъм и формализъм, за да се осъществят по-добри условия за живее. Както е известно, дървесината представлява класически природен материал. Тя създава уют и атмосфера в жилището, въздействува благоприятно върху претоварения от динамиката на времето днешен жител на планетата. Подобен ефект се получава и при използването на дървесина за оформяне на фасадите на жилищните сгради.

 Особено много се увеличава търсенето на сглобяеми еднофамилни дървени жилища, които заедно с възможността да задоволяват в най-голяма степен индивидуалните изисквания на потребителите имат и някои характерни предимства пред конвенционалното строителство. От тези предимства основните са:

  • Стойността на 1 квадратен метър застроена площ е по-малка или най-много равна на стойността при жилищните блокове.
  • Голямата степен на заводска готовност при изработване на елементите осигурява цялостното изграждане на сградата в много по-кратък срок.
  • Елементите от дървесни материали имат малка плътност и изключително добри физико-механични показатели.
  • Размерите на отделните елементи могат лесно да се изменят, с което се осигурява по-голямо разнообразие на архитектурно-плановите решения.
  • Изразходваната енергия при изграждането на дървените сглобяеми сгради е от 30 % до 40 % по-ниско в сравнение с енергията, която се изразходва при бетоновото строителство.

 Външното оформление на сградите зависи в голяма степен от характерните строителни традиции в отделните страни. Най-често по този начин се строят едноетажни жилища и сгради с мансарден етаж. Така например в скандинавските страни и в страните от Северна Америка за изграждане на фасадите широко се използуват дървесни материали. В САЩ, където 70 % от еднофамилните жилища и множество обществени сгради се изпълняват с дървесни материали, нормативите допускат височина до 2.5 метра на етаж. В страните от Западна Европа и скандинавските страни застроената площ на еднофамилните дървени сгради за живеене е между 80 – 150 квадратни метра, като се включва и гаража. Обикновенно жилищата са в самостоятелен парцел или са позиционирани в отделни секции в един голям общ парцел.

 

ВЪВЕДЕНИЕ В ДЪРВЕНИТЕ СГРАДИ - Видове дървени сглобяеми сгради

 

 Дървените сглобяеми сгради могат да се класифицират в зависимост от тяхното предназначение. Различават се сгради за жилищни и обществени нужди, за промишлени нужди, за селскостопански нужди и други. Най-често дървените жилищни сгради се проектират на един или два етажа, като няма никакви ограничения и спокойно могат да се изграждат и на повече. В страните, където такива сгради се строят масово, преобладава едноетажното строителство, което често излиза и най-икономично.

 По броя на жилищата сградите се делят на еднофамилни, двуфамилни и многофамилни. Последните могат да бъдат изградени от отделни секции и се наричат секционни. В напредналите страни преобладават едноетажните еднофамилни дървени сглобяеми сгради, които са предназначени за целогодишно ползуване.

 Почти всички архитектурни решения предвиждат различни видове тераси. Само при сгради с малка застроена площ те се избягват или са съвсем слабо развити.

 В зависимост от броя и предназначението на помещенията жилищата са едностайни, двустайни, тристайни, с дневни или без дневни, с кухненски боксове към дневната или трапезарията или със самостоятелни кухни. Жилищата могат да бъдат с избено помещение или без избено помещение. Такова складово помещение може да бъде предвидено на етажа. Дървените сглобяеми къщи могат да бъдат с гараж или без такъв. Обикновенно гаражът се изгражда в сградата под етажа или на неговото ниво.

 Къщите се разграничават и според използуването на таванското помещение. В зависимост от това те могат да бъдат с използуваемо таванско помещение. То може да бъде предназначено за спалня, за кабинет, за ателие, за детско-юношеска занималня или друго.