Пасивното строителство е основна технологична тенденция в областта на енергийната ефективност в съвременния сграден сектор. “Пасивна къща” (Passive House) е водещ световен стандарт за енергийноефективно проектиране. Първоначално той е разработен като концепция за строителство на жилищни сгради в Централна Европа. Днес стандартът Пасивна къща може да бъде внедрен във всички видове сгради, почти навсякъде в света.
Проектирането и конструирането на пасивни сгради, както и търсенето им на пазара, нараства с невероятни темпове като резултат от развитието на технологиите в тази област и все по-богатите възможности за постигане на енергийна ефективност и икономии на разходи.
Критерии за пасивно строителство.
За да може една сграда да бъде считана за пасивна, тя трябва да отговаря на няколко зададени в стандарта критерии. Потреблението на енергия за отопление в сградата не трябва да превишава 15 kWh на квадратен метър нетна отопляема жилищна площ на година или 10 W/m2 върхово потребление.
В страни с климатични условия, които налагат активно охлаждане в сградите, потреблението на енергия за охлаждане е приблизително равно на това за отопление в горния случай, с известно превишение за намаляване на влажността на въздуха.
Общото потребление на енергия (Primary Energy Demand), т. е. общото количество енергия, консумирана за нуждите на обитателите на сградата (за отопление, подгряване на вода и от домашните електроуреди), не трябва да надвишава 120 kWh на квадратен метър жилищна площ на година.
Що се отнася до херметичността, при налягане 50 паскала в сградата трябва да има 0,6-кратен въздухообмен за час (или 0,6 ACH50), което е потвърдено от проведен на място тест под налягане (в двете състояния - под и без налягане).
Във всички жилищни помещения трябва да бъде осигурен топлинен комфорт както през зимата, така и през лятото, като не повече от 10% от часовете през годината може да са с температура над 25 °C.
Съвременни изолационни стратегии при пасивните сгради.
Топлинните загуби през външните стени и покривите съставляват над 70% от общите топлинни загуби в съществуващите сгради. Затова подобряването на външната топлинна изолация е най-ефективният начин за пестене на енергия. Същевременно това спомага за подобряване на топлинния комфорт и предотвратяване на повредите на конструкцията.
Топлопреминаването (коефициентът U) на външните стени, междуетажните и покривните плочи на пасивните сгради варира от 0.10 до 0.15 W/(m2K) (за климатичните условия в Централна Европа тези стойности може да са малко по-високи или по-ниски в зависимост от климата).
Тези стойности не само са еталонни за всички методи на строителство, но са най-икономически ефективните стойности при днешните цени на енергията. Но подобни стойности на коефициента U могат да се постигнат само със съвременни и високоефективни топлоизолационни материали.
Топлинните загуби през студени периоди са пренебрежимо малки, а температурата на стените вътре в сглобяемата къща е същата, като тази на въздуха, независимо от вида на използваното отопление. Това води до високо ниво на комфорт и надеждна превенция на повреда на жилището в резултат на натрупване на влага в стените.
В страни с по-топъл климат или през летните месеци добрата топлоизолация осигурява и защита срещу топлина. Ефективните щори на прозорците и достатъчната вентилация също са решаващи за осигуряване на максимален комфорт през горещите месеци.
Добрата топлоизолация на сградата и херметичността през последните години се доказаха, като изключително ефективни при пасивните къщи. В допълнение, изолацията трябва да се изгражда плътно, без “дупки”, за да се елиминират студените ъгли и големите локални утечки на топлина. Тези методи са сред най-често прилаганите в съвременното строителство, тъй като гарантират високото ниво на качество и комфорт в пасивните къщи, и същевременно предотвратяват образуването и натрупването на влага.
Информация за стандарт Пасивна къща.
Проектиране на пасивни сгради.
Какво представляват топлинните мостове?
Сертифицирани прозорци за пасивни сгради.