Всички критерии за пасивно строителство се покриват чрез интелигентно проектиране и с прилагане на петте принципа на пасивната сграда: конструкция без термомостове; високоефективни прозорци; вентилация с възстановяване на енергията; качествена топлинна изолация и херметичност.

Топлинна изолация. Всички непрозрачни компоненти на външната повърхност на сградата трябва да бъдат много добре топлинно изолирани. За повечето области със студен климат това означава коефициентът на топлопреминаване U да е най-много 0.15 W/(m2K), т. е. топлинните загуби да са максимум 0,15 вата на градус температурна разлика на квадратен метър от външната повърхнина на сградата.

Пасивни прозорци. Дограмите на прозорците трябва да са добре изолирани. Стъклопакетите типично са от нискоемисионно стъкло и са пълни с аргон или криптон за предотвратяване на топлопренасянето.

За повечето места с хладен климат това означава стойност на коефициента U=0.80 W/(m2K) или по-малко, с g-стойност около 50% (g-стойността е равна на общия коефициент на пропускане на слънчевата светлина (solar transmittance), който е отношението на попадналата в стаята слънчева енергия спрямо общата).

Вентилация с утилизация на отпадната топлина. Наличието на ефективна вентилационна система с утилизация отпадната топлина на въздуха е от ключово значение, тъй като тя гарантира добро качество на въздуха в сградата и пести енергия. В пасивната сграда най-малко 75% от топлината на отработения въздух се връща отново в пресния с помощта на топлообменник.

Херметичност на сградата. Обемът на въздуха, изгубен в продължение на един час в резултат на неконтролираните утечки през процепи и кухини в конструкцията на сградата, трябва да е по-малко от 60% от общия обем на сградата, и това следва да бъде доказано чрез тест под налягане (в двете състояния - под и без налягане).

Липса на термомостове. Всички ръбове, ъгли, фуги и отвори трябва да бъдат проектирани и изпълнени с огромно внимание, така че да бъде избегнато образуването на термомостове. А когато това не е напълно възможно, броят на неизбежните термомостове трябва да бъде сведени до минимум, доколкото е възможно.