ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ
вижте повече

Често и почти навсякъде се говори за енергийната ефективност и то напълно оправдано. Въпроса е как да я постигнем и на кои фактори да обърнем внимание, за да получим най-добър резултат?

Има два основни начина за загуба на енергия от сградата:

Чрез преминаване на топлината през материалите.Този начин се нарича КОНДУКЦИЯ. Чрез нея се реализират загуби на енергия от около 70%. Материали като XPS, EPS, минерална или каменна вата изолират сградата срещу загуби чрез кондукция. Колкото по-бавно се движи топлината през даден материал толкова по-добри изолационни свойства има той. Изолационните свойства на материалите се характеризират с коефицента на топлопроводимост. Топлопроводимостта показва количеството топлина, което при постоянна температура преминава за 1 секунда през повърхност с площ 1 м2 и дебелина 1м, когато температурната разлика между отвън и отвътре е 1К. Единицата за топлопроводимост е W/m2K. Колко по-нисък е този коефицент, толкова топлоизолационните характеристики на материала са по-добри.

Един от най-добрите изолатори е въздуха, затова всички изолационни материали се правят с клетъчна структура. По-добър изолатор от въздуха са различни тежки газове затова нискоенергийните стъклопакети за прозорци се пълнят с газ като например аргон.

Чрез движението на топлината заедно с въздуха.Този начин се нарича КОНВЕКЦИЯ. При отваряне на прозорец топлия въздух започва да излиза навън защото той винаги се стреми да се движи по посока към студения. Това е причината да се губи енергия през различни процепи, дупки и пролуки. Загубите от конвенция достигат до 30%. Начина за справяне с тези загуби е създаването на въздухоплътност на сглобяемата къща. Методът за измерването му се нарича Метод с нагнетяване с вентилатор или това е популярният Blowerdoor test. Тестът е известен с английското си наименование, което е съвкупност от думите blower = вентилатор + door = врата. Името описва точно извършването на теста.

 

 

Статистиката показва, че 75% от разходите в едно домакинство са за климатизация на жилището, 12% за топла вода, 2% за осветление и за домакински уреди 11%. Това дава отговор на поставения по-горе въпрос! За да постигнем добра енергоефективност трябва да минимизираме разходите за отопление. За целта е необходимо всички ограждащи елементи на сградата да бъдат добре топлоизолирани, а именно – под, покрив, външни стени, прозорци и входна врата.

Загубите на топлина в една сграда не се разпределят равномерно. Тук виждаме, че най-голямата загуба на енергия е от покрива. Това означава, че най-много изолация трябва да се постави там. Повечето хора мислят за изолиране на стените и много малко разбират важността на изолацията на тавана, и по тази причина я подценяват. Истината е, че на тавана трябва да се сложи повече изолация отколкото в стените или да се използва вата с по-нисък коефициeнт на топлопреминаване λ.  При една сглобяема къща, ако във външните стени има 21 см изолация, какъвто е случая със стандарта ЕКО КОМФОРТ  на ЕКОЗИД, с λ 0.038 W/m2K , на тавана тя е 25см с λ 0.032 W/m2K . Тази топлоизолация осигурява коефициент на топлопреминаване на външните стени U 0.144 W/m2K, а на покрива U 0.108 W/m2K.

Чрез полагане на подходяща топлоизолация ние намаляваме КОНДУКЦИЯТА през външните стени и покрив, и по този начин повишаваме енергоефективността на сградата.

Често зимно време, когато е навалял сняг, се вижда по покрива,  дори по добре изолирани къщи, че на някои места се топи, а на други остава непокътнат. Какво означаваше това? Означава, че  топлия въздух се издига нагоре към тавана и излиза на определени места където има термомостове. Освен загуби на топлина, това създава опасност и за конструкцията при сглобяемите къщи, защото топлия въздух увлича със себе си водни пари, които кондензират в стените и предизвикат появата на плесени и мухъл. Решение на този проблем е въздухоплътността на къщата. Известно е също, че тя оказва сериозно влияние и на  енергийната ефективност, защото предотвратява до 30% загуба на енергия.

Какво представлява въздухоплътността на сглобяемата къща и как се постига? – Например ако на резервоара на колата си имаме пробойни, през които изтича гориво, дори няма да ни хрумне да продължим да шофираме и да досипваме, а първо бихме запушили пробойните. Може би защото много добре знаем какъв разход на гориво има собствената ни кола и веднага забелязваме, ако той се повиши и съответно търсим причината за това. Не желаем да плащаме за определен пробег повече от обичайното за нашия автомобил! Това е аналогично и за сградите, въпреки, че не е толкова очебийно за живущите в тях. При сградите разходът, който реализираме от такива “пробойни”, е много по-голям. Но тъй като малко сгради притежават енергиен паспорт или сертификат, в който да е изчислено потреблението на енергия, т.е. “обичайното харчене” за сградата, ни е трудно да оценим въздействието на такива пробойни в парично изражение.

 

На графиката се вижда от кои сградни елементи “излита” вътрешният въздух, реализирайки загуби. Логично бихме искали сградата ни да не реализира такива загуби, или с други думи – бихме искали сградата ни да е въздухонепроницаема. Бихме искали да плащаме за толкова ресурси, от колкото се нуждаем, за да се чувстваме комфортно в сградата си и затова се стремим да сведем тези неконтролирани загуби практически до нула. С това намаляваме разходите си по обитаване, не разхищаваме природни ресурси безпричинно – т.е.  вписваме се в съвременните тенденции за “еко” и “устойчиво”.

Под въздействие на ветрово налягане през пробойни в сградната обвивка отвън навътре може да се нагнети в конструкцията дъждовна вода, както и да се получи “течение” в помещенията. Обратно в посока отвътре навън може да преминава въздух с доста високо съдържание на влага. И в двата случая се получава локално разрушение на пластовете по фасадата на сградата или конденз и поява на мухъл. Дори да пренебрегнем завишаването на сметката ни за отопление или охлаждане, появата на плесени в сградата ще ни накара да се замислим и да търсим решение за възстановяване на въздухонепроницаемата обвивка.

Този проблем се решава с въздухоплътна мембрана с парозабавящи свойства или с плоскости OSB, които се подлепят със специални ленти плътно към стени, дограми под, таван и фуги така, да няма никаква, дори най-малка дупчица, през която да може да изтича въздух. Въздухоплътния дом е изключително енергийно ефективен. Ще се изненадате колко много ще Ви намалеят разходите  ако имате професионално изпълнена въздухоплътност на къщата.

Чрез добро уплътняване на сграда се намалява КОНВЕНЦИЯТА и рязко се повишава енергоефективността на къщата.

Къде се намира физически въздухонепроницаемата обвивка на сградата? – При сградите с дървена носеща конструкция въздухонепроницаемата обвивка е вид фолио, което се монтира от вътрешната за помещенията страна на носещата конструкция и често съвпада със слоя пароизолация.

За прокарване на инсталациите се създава куха междина между въздухоплътната вече стена и вътрешното архитектурно покритие в помещението (например гипскартонени плоскости, монтирани върху водачи).