В тази статия ще се постараем да обясним основните фактори за възникването на влага и мухъл по стените и таваните в помещенията, които граничат с околната среда. Разсъждавайки върху причините за появата на влага и мухъл в помещенията на дадена къща или сграда и ще дадем отговори на някои въпроси, като:

1. Защо се появява влага и мухъл по стените и таваните, които граничат с околната среда?
2. Как могат да бъдат избегнати причините за появата на влага и мухъл по стените и таваните при сглобяемите къщи?
3. Какви мерки могат да бъдат предприети ако вече сме изправени пред този проблем?

 Много често се поставя въпроса, че в помещенията на дадена къща се появява влага и мухъл по стените и таваните, граничещи с околната среда. Търсят се всякакви решения с цел отстраняването им, но много малко се разсъждава върху причините за това явление.

 При изграждането на дадена сглобяема сграда, както в етапа на проектирането така и по време на изпълнението и,  трябва да се обърне сериозно внимание на използваните материали и правилното им поставяне в конструкцията. Топлоизолацията е един от основните елементи, играещи важна роля в осигуряването на комфортни условия на обитаване дори в най-екстремалните дни на годината. Това важи за всяка сграда, независимо от технологията на строителството и използваните материали. Не правят изключение и къщите и сградите построени с дървени конструкции. При определяне вида на топлоизолацията и начина и на монтиране, трябва да се имат предвид две важни особености – паропропускливостта на материалите и податливостта им на образуване на гъбички и други микроорганизми. Това с още по-голяма сила важи за сглобяемите къщи с дървена конструкция.

  Първата означава, че дървото поема и пропуска влагата през себе си, както отвътре, така и отвън. Съответно структурата на отделните слоеве на ограждащите елементи трябва да имат сравними показатели за паропропускливост. В противен случай в тях постепенно ще се появи влага и ще започне гниене, което ще влоши характеристиките им и ще станат неизползваеми. Освен това от голямо значение е вентилационната междина между външното покритие и изолацията. Без тази вентилационна междина, изолацията на построената вече къща ще абсорбира твърде много вода и ще загуби своите топлоизолационни качества.

  Паропропускливостта е свойството на даден материал да позволява преминаването на водни пари през него. Различните строителните материали имат различна паропропускливост, която зависи от тяхното предназначение. Тя се измерва с така наречения µкоефициент, който отразява степента на дифузионно съпротивление срещу преминаването на водни пáри, измерено спрямо свойствата на въздуха. Колкото по-голяма е стойността на µ, толкова по-малко водни пáри могат свободно да преминават през конкретния материал. Паропропускливостта на отделните материали зависи освен от пародифузното съпротивление µ, а и от дебелината на съответния материал. Затова пара-пропускливостта се измерва от величината Sd (m) = µ * t   .

Според нивото на паропропускливост (Sd) материалите се разделят на 3 групи:

1. Пародифузни материали Sd ≤ 0.5 m;
2. Пароконтролиращи материали Sd > 0.5 m;
3. Пароизолиращи материали Sd ≥ 1500 m;

 Правилното степенуване на използваните материали е Sd стойността да нараства отвън навътре на стените и покрива.

 Топлоизолацията на една сграда може да бъде подредена отвътре или отвън. При сглобяемите сгради може да бъде вградена в самата конструкция, както е при сглобяемите къщи.

Вътрешното разположение на топлоизолацията има редица недостатъци:

• Намаляване на използваемата площ на жилищните помещения.
• Неоптимална позиция на точката на оросяване, водеща до появата на влага.
• Постепенно у ускоряващо се разрушаване на стените отвън, поради температурни промени.

Предпочитаният вариант е външна топлоизолация. Това решение има следните предимства:

• Спестяване на жизнено пространство, тъй като слоят изолация е разположен отвън. Това означава, че спестявате няколко м2 вътре в сглобяемата къща.
• Изместване на точката на оросяване извън стените на къщата. С добра външна топлоизолация по цялата стена, температурата ще бъде над нулата, следователно няма да се получи конденз. Отвътре, ще има по-малко влага и експлоатационният живот на конструкциите ще бъде по-дълъг.

 Изместването на точката на оросяване и вентилацията на фасадата са гаранции за избягване на плесен и гниене в конструкцията на сглобяемата къща.

СГЛОБЯЕМИ КЪЩИ – ИСТОРИЯ, ПРЕДИМСТВА И РАЗВИТИЕ 

 Лондонският дърводелец Х. Манинг проектира и изработва компонентите за сглобяема къща за пръв път през далечната 1837 г. Тези компоненти са транспортирани и сглобени в Австралия от британски емигранти. Все още могат да се видят сглобяеми къщи в Австралия, които са били изградени през 1853 г. На тази година се гледа, като на основополагаща за изграждането на този вид жилища в страната. Тогава са изградени няколко стотин сглобяеми къщи с дървена конструкция, като някои от тях са все още запазени.

 В Барбадос предприемчиви роби, които са имали ограничени вещни права и не притежавали земя, намерили начин да заобикалят закона, като започнали да строят сглобяеми къщи за семействата си. Тъй като тези сгради били подвижни, те се считали законово за движими вещи.

 Флорънс Найтингейл е написала писмо до “Таймс”, че на Исамбард Кингдъм Брунел е възложено да проектира сглобяема модулна болница. За пет месеца той проектира болница за 1000 пациента. Сглобяемата болница се използва само от март 1856 до септември 1857 г. , но благодарение на нея смъртността намалява от 42% до 3.5%.

 В Щатати масовото производство на сглобяеми къщи започва по времето на Златната треска. Отделните модули за сглобяемите къщи са били окомплектовани и доставяни до лагерите на златотърсачите, където те са изпълнявали монтажа.

 В Англия масовото строителство на сглобяеми къщи настъпва вслед края на Втората световна война. В тях хората виждали бърза, евтина и качествена алтернатива на жилищата, които са били унищожени по време на войната.

 Почти 160 000 сглобяеми къщи са били построени във Великобритания след  1948 г. на цена почти £ 216 милиона. Днес сглобяемите къщи са широко разпространени в различни части на света поради различните им предимства пред традиционното строителство.

РАЗВИТИЕТО НА СГЛОБЯЕМИТЕ КЪЩИ

  Днес строителството на сглобяеми къщи с дървена конструкция набира все по-голяма популярност. Основен лидер в този вид строителство безспорно са САЩ и Канада. В тези страни над 80% от къщите, които се изграждат са сглобяеми. Причината е, че те са и нискоенергийни сгради. Чрез тях потреблението на електроенергия за отопление или охлаждане е с пъти по-малка от останалите видове строителство. Ето и малко статистика – над 30 милиона семейства, които живеят в селища са предпочели сглобяемите нискоенергийни къщи за своите домове. Във Финландия, процентът на къщи с дървена конструкция се оценява на 42%. Още по-голям успех е постигнала индустрията за сглобяеми дървени къщи в Япония. Там процентът на този вид жилища надхвърля 50%. Средно във Франция се строяли над 7000 жилища на дървена конструкция, което се равнява на 10% от строителството на отделните жилищни къщи.

 Ръстът на изграждането на сглобяеми къщи на българския строителен пазар е доказан. Той се дължи най-вече, поради фактите, че те се изработват по-бързо, струват по-евтино, а през зимата разходите за електроенергия са значително по-малки. Сглобяемите къщи могат да бъдат построени на всяко едно място – сред гори, на върха на планината или на отдалечени от цивилизацията места.